Сила

Превързвам раните си уморена

И търся нейде светлинка.

Недей! Не върви без мене,

Прошепва тя и грейва ненадейно.

Я виж ти, тук била!

Ела! Ела седни до мене.

Дай ми шепичка роса.

Измий във нея всичко черно

И върви напред, вдигни глава!

Аз ще те следвам неуморно,

Стъпките не ще броя..

Върви! Върви до мене гордо,

Аз вече няма от какво да се боя.