Ставай!

Все мисля, мисля,
 А сърцето ми тупти –
 Не мисли, а ставай!
 Или без мен оставаш ти!

Аз тръгвам нейде да се рея,
 Из сините красиви висини.
 Недей ме пита как без тебе ще живея,
 А ставай! С мен потегляш ти!

Ще летиме двама неразделни,
 Изгреви ще плуват в нашите очи.
 Да, морето ще ни бъде до колене,
 А звездите ще ни учат да творим.

Ставай! Времето не ще ни чака,
 Фанфарите не свирят просто ей така!
 Да се чувстваме безкрайни е подарък,
 Но герой е този, който подаде ръка.

Ръка, на необятните полета,
 Приютени в нашите души..
 Ръка, крепяща росно цвете,
 Протегната към съкровенните мечти.